ПЪРВИ СТЪПКИ В ЕЗДАТА

  Първо трябва да научите основните ходове на коня  (наричат се алюри), да свикнете да ги ползвате и да  облекчавате и наблюдавате животното.

Най-доброто начало е без стремена и юзди, за да  свикнете да се държите на седлото. Обичайно  треньорът ще е до вас и ще върти коня в кръг,  т.нар. въртене на корда. Конят се движи бавно, а  постоянното въртене и скорост създават и  центробежна сила, която ви приучва да се въртите  на седлото.

Първо ще започнете с упражнения за стабилност и  баланс. Не се бойте, конят е под контрола на  треньора през цялото време, дори го наблюдава и се  старае да предугажда жланията му, защото той  може да държи освен юздата и камшик в другата си ръка.

Слушайте командите, как му говори, как му тактува и се опитайте впоследствие да ги приложите.

Помощите са следващият етап. Помощи означава средствата за управление на коня. Те обикновено са три:

Юздата или юздите, които държите в ръце с различен хват за различните случаи (може да си помагате и с камшиче тип "нагайка");

краката ви, ударите с петите и натиска върху тялото на коня; при добре обучен кон дори позицията на краката ви един спрямо друг има значение;

и не на последно място - вашето тегло: конят разбира кога сте в позиция за галоп, кога за спиране, кога го облекчавате за тръс и прочие.

Помощите са на практика управлението на коня. Без да осъзнаете принципите му сте заникъде. Като цяло е добре да не използвате шпори и камшик, освен при много мързеливи животни - първо, не ви помагат да усвоите добре уроците, и второ, лесно могат да превърнат малка грешка във фатална. Оставете ги на напредналите ездачи, особено шпорите са много опасни.

Видове ход

Основният ход на коня е ходом - последователно с всички крака. При хода има специфично движение на гръбнака на животното, което и вие ще усетите. Най-добре е при този такт да свикнете да помагате на животното, като "се хванете здраво с крака" и се движите напред-назад от таза. Ще се изненадате колко бързо ездата заздравява корема и таза, без да ги натоварва видимо.

Тръс е следващият двутактов ход. При него се движат краката по двойки (кръстосани), като това, което вие виждате, са предните хълбоци на коня. Правилото е, че за да облекчите този "друсащ" ход, трябва на единия такт да сте на седлото, а на другия, стискайки крака, да сте над него.

Принципът изисква да облекчавате коня, когато му е по-трудно, така че азбучното правило е, че на манеж конят обикаля в кръг и вътрешната му страна се натоварва повече. Задните му крака са по-здрави, той обичайно се спъва на предните. Затова облекчавате, "вдигате се" на местенето на вътрешните към манежа крака, т.е. ако вървите по часовниковата стрелка в манежа, се вдигате на движение на десен преден хълбок.

Облекчаването е движение на таза и седалището леко над коня и напред, и после назад и надолу, със сядане без да се "пльоснете" върху коня. Внимавайте и с краката, тук те започват да се друсат, и удрят ли коня, той си мисли, че искате нещо от него.

Възможно е и тръс без облекчаване - т.нар. манежен или други типове тръс, но като цяло облекченият тръс е по-приятен и по-държелив и за вас, и за коня. Личното ми мнение е, че при езда извън манеж (в права линия) няма особено значение на кой хълбок ще облекчавате коня, но въпреки това е добре да се спазва навика.

Галоп е бързият тритактов конски ход. Никога не започвайте с него, без да владеете коня добре - лесно ще ви обърне, преметне, удари в нещо или дори ще смени посоката и ще "напуснете седлото сам". Ходът е лесен за научаване, просто трябва да привикнете към новата скорост и да управлявате коня и скоростта му.

Иначе движението е просто, подобно е на това при нормален ход, но по-бързо и по-разтеглено в дължина, като дори има момент, в който конят "зависва" във въздуха. Лесно е, просто стискате малко по-силно с крака и следвате коня, плъзгайки се заедно със седлото като на мини пързалка.

Следващият етап може да е свободната езда навън или скокът на препятствия на манеж. При второто трябва чудесно да владеете животното, и то предимно с крака, защото опъването на юздата преди и по време на скока не е желателно, а трябва да доведете коня до препятствието - никой кон не е толкова глупав да скача сам, трябва вие да го накарате.

Той сам ще прескочи препятствието, но като види, че решително отивате натам. Иначе ще спре рязко, ще се врътне, ще го заобиколи и ще ви преметне. Най добре първият скок да е след свободно усвоен галоп и на кон, който вече познавате (ако и да не е типичен скачач). Другият вариант е на опитен кон с равен ход и скок. Има и други упражнения и детайли, които можете да научите като начинаещ.

 Конна езда – спорт за ума и тялото

Своеобразна форма на физическа активност, конната  езда е добре забравена традиция за българите.  Историческата картина само се допълва от  здравословната: язденето на кон може да бъде  изключително полезно за тялото и ума.

Ездата доказано подобрява дишането и циркулацията на  кръвта, като множество други спортове. Това, с което се  отличава е позата – изправена стойка върху гърба на  коня за дълги периоди от време. Освен, че това предпазва  от гръбначни изкривявания, увеличава подвижността на  ставите и засилва мощта на целия гръб, това усилие  подобрява баланса и координацията на яздещия, който  трябва непрекъснато да следи движението на коня и да е  готов да реагира.

Ритмичният ход на коня привиква у ездача непрекъсната нужда да се наглася спрямо този тръс и да стяга или отпуска няколко мускулни групи, особено тазови и гръбни. При по-бързо движение се натоварва най-вече четириглавия бедрен мускул – най-масивният мускул в човешкото тяло, който е в състояние да изгори повече калории при езда, отколкото при тичане.

Конят е голямо и силно животно и за да е успешен, ездачът трябва да упражнява контрол и умения, с които да го държи подчинен. Постигането на контрол над подобно масивно животно вдъхва огромни дози самоувереност и самочувствие – два психологични аспекта на менталното здраве, без които човек неминуемо страда в социалната среда.